|
|
Възраждането
|
|
|
|
|
Църковното строителство в Троянско има продължителна предистория, като се започне от времето на късата античност и се премине през българското средновековие. В епохата на османското владичество тези паметници са унищожени в резултат на бурните военно-политически събития на Балканския полуостров през XIV-XVIII в. В края на XVI - началото на XVII в. е положено началото на най-големия в Северна България манастир - Троянският. Преживял неколкократни опожарявания, манастирът се разраства и в началото на XIX в. вече е едно от големите християнски средища в българските земи. За последното до голяма степен допринася и разрастването на панаира, организиран в чест на храмовия празник 'Успение Богородично', като значимо търговско и културно събитие от края на XVIII в. насам. В края на XVIII и началото на XIX в. започва стопанския и културния растеж на Ново село (днешния град Априлци). Процъфтяват занаятите. Постепенно селището се превръща в търговски център. Нарасналото религиозно и народностно самочувствие в това проспериращо икономически, чисто българско селище довежда до идеята за изграждането на първия в региона през Възраждането монументален християнски храм около 1814 година. Изграждането на новоселския храм 'Св. Параскева' може да се разглежда като първи етап в църковното строийтелство в региона през Възраждането. Времето, в което официалното строителство на християнски храмове е все още сериозно възпрепятствано от османската власт. Тази е и причината първият храм да бъде дълбоко вкопан, почти до покрива, в земята, без купол и единствено размерите и интериора да подсказват едно нараснало самочувствие и стопански взможности. Като в един следващ етап в църковното строителство в Троянско трябва да се разглежда периода непосредствено след Одриския мир от 1829 г., с който строителството на християнски храмове в Османската империя е официално узаконено. Така в 1835 г. са завършеми двете монументални църковни сгради - храмът 'Успение Богородично' в Троянския манастир, построен от майстор Петър от Пещера, и храмът 'Св. Параскева' в Троян, дело на дебърски майстори. Три години по-късно бил изграден и внушителният храм 'Св. Николай Летни' в Селце (Старо Малчево), днес квартал на село Гумощник, Троянско. Така българите от първенствуващите в стопанско и културно отношение селища се възползвали от извоюваните религиозни свободи. Не след дълго, в резултат на предължаващото стопанско възмогаване, църковни храмове били изградени в редица от по-големите български села в района, което може да се определи като трети етап от строителството на църкви тук: през 1858 г. била завършена църквата в с. Голяма Желязна и в с. Шипково, в 1859 г. в с. Калейца, в 1872 - в с. Скандало (в община Априлци). Така за сравнително кратък период чисто българските селища в Троянско били осеяни с християнски храмове.
Коментари (0)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|