Неделя, 28.05.2017, 21:23  
Град Троян
Град Троян Хотели и Вили
Църквата Света Петка Читалище Наука
Музей на занаятите Троянският манастир
Снимки на Троян от парапланер Конна база “Алфа-Даниел”
  Музей на занаятите

В полите на северните склонове на Централна Стара планина се намира Троян. Китният балкански град е съхранил богатата материална и духовна култура на възрожденските майстори грънчари, горяни, медникари, ковачи, кожухари и калпакчии. Днес тяхното наследство се съхранява в единствения в страната Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства и привлича интереса и възхищението на многобройните български и чуждестранни туристи. Музейната експозиция е разположена в първата възстановена след Освобождението обществена постройка в града, който е опожарен по време на Руско-турската Освободителна война. Сградата е построена през 1881 г. за училище, по-късно в нея се помещава общината и съдът. През 1968 г. е открита експозицията на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства. В десет зали са представени експонати от най-характерните за Троянския край занаяти – грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачество, медникарство, тъкачество, абаджийство, мутафчийство и калпакчийство. В експозицията са показани както занаятчийските изделия, така и инструментариумът, различните форми и функционалното предназначение на изделията и разнообразните техники за украса. В три зали е проследено хронологически развитието на керамиката от праисторическата епоха, тракийската и римската керамика, Средновековието с появата на рисуваната украса, до Възраждането с разнообразието от форми и техники на украса. Проследяват се първите стъпки на керамичното училище в града и формирането на съвременната троянска шарка. Вниманието привличат причудливи стомни с необикновени имена – „Динченка”, „Рогачка”, „Булка” и „Шейтанка”. Стомни, с които троянските майстори демонстрират своите умения и естетически усет. Представянето на дървообработващите занаяти започва с горяниството и неговите примитивни инструменти – брадва кривица, изнемало и свредел, с които майсторите изработват предмети за ежедневна употреба в домакинството. Преминава през използването на стружните, задвижвани от водна сила и струговете, на които се изработват бъклици, захлупци, гаванки, солници, хурки и др. Разходката завършва с църковната дърворезба, която е венеца на дървообработващия майсторлък с високохудожествените си постижения. В залата с резбата и иконописта могат да се видят копия на елементи от иконостасите на църквата на Троянския манастир и църквата „Св. Николай Летни” в село Гумощник. От металообработващите занаяти са показни най-характерните за този край – ковачество, леярство, медникарство и златарство. Майсторите ковачи изработват предмети за бита и селскостопански сечива. Още през Възраждането Троян се очертава като център на медникарството. В музея е представена най-известната фамилия потомствени майстори-медникари – Тотеви. Техните съдове са с опростена, изчистена форма, която е подчинена на функционалното предназначение на предмета. Украсата не е самоцелна, а подчертава силуета и придава естетическа завършеност на съда. Произведенията на традиционното тъкачество пленяват погледа със своя приглушен колорит, издържан в топли земни тонове. Хармонията на орнаменти и багри подчертава художествената стойност на тъканите и майсторството на тъкачката. Постелъчните тъкани (шарени и килимени черги, китеници и др.) са показани в своята функционалност – уредбата на възрожденското балканджийско жилище. Показано е и традиционното народно облекло, в което делът на ръчния домашен труд е ограничен за сметка на майсторската изработка. Място в експозицията са намерили и занаятите, свързани с изработката на облеклото – абаджийство, терзийство, кожухарство и калпакчийство. Неповторима атмосфера на музея придават макетът на възрожденската троянска чаршия, възстановките на автентична грънчарска работилница от края на XIX век, крачно-ремъчковият бъкличарски струг, интериорът на възрожденския троянски дом. Те ни пренасят в отдавна забравени времена. Освен постоянната експозиция в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства се представят и временни изложби с разнообразна тематика. Музеят предлага на своите гости и различни услуги – посещение на грънчарска работилница, демонстрации на иконопис и дърворезба. Това е още един начин гостите да се потопят в атмосферата на град Троян.

Историята на Троян е дълголетна като вековните гори, които покриват непристъпните дебри на балкана. Устоял на бурните ветрове на историята, той и до днес се гуши в безбрежното зелено море на Стара планина. От малко попътно-проходно селце, Троян израства до значим занаятчийски център през Възраждането. По време на османското нашествие много будни и непокорни българи от Тракия и Родопите, Дунавската равнина и Македония, намират сигурно убежище в пазвите на непристъпния Балкан. Първите писмени сведения за селището са в османски регистър за владеене на спахилъци и зиамети от 1608/1609 г. В него се споменава, че село Троян е най-голямото в зиамета на Чауш Мехмед, с доход от 16 500 акчета, значителна сума за онова време. През Възраждането благодарение на благоприятните природни дадености: висококачествените глини, изобилието от дървесина, тучните ливади, по които пасат многобройни стада, пенливите потоци тук се развиват множество занаяти. Икономическото замогване на троянци, будният и непримирим балканджийски дух, нетърпящ чуждия гнет, запазват българското самосъзнание. Ето какво пишат Емануил Васкидович и Неофит Бозвели в „Политическо землеописние” от 1835 г.: ”Троян, велико село под планината, без турци. С една красна църква и едно славяно-българско училище.” Конакът е единствената оцеляла сграда от пожарищата на 7 август 1877 г. Строена е от троянския майстор Тотю Михов, през 1868 г. за нуждите на османската администрация. Тук е разположена експозиция “Възраждане”. В нея се проследява развитието на икономиката, учебното дело, културата, участието на непокорните балканджии в революционните движения против поробителите. Сведения за действащи хайдушки дружини в Троянския балкан дава австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц в неговата книга „ Дунавска България и Балканът”. През 1870 г. Апостолът минава през Троян и дава идеята за създаването на читалище, което да разбужда българския дух и да служи за прикритие на революционната дейност. На следващата година Васил Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи идват в Троян на 8 октомври и полагат основите на Троянския частен революционен комитет. Къс от оригиналното знаме на комитета е изложено в експозицията на музея. Знамето е по проект на Тома Хитров, изработено е от най-големия син на члена Троянския революционен комитет Иван Марковски – Марко Иванов Марковски. В Троянския манастир Васил Левски създава единствения в страната монашески революционен комитет, чиито членове са братята в манастира. Непокорните балканджии вземат активно участие в подготовката на Априлското въстание. Тук се коват саби и ками, поправят се пушки и пищови. По домовете си революционните членовете леели куршуми, шиели въстанически униформи. Въстание в Троян така и не избухва, тук нахлува редовна турска войска и започват масови арести на революционерите. В тези размирни дни на оръжие се вдигат новоселци. От 1 до 9 май те с оръжие в ръце бранят така жадуваната свобода. Това са дните на Новоселската република. През декември 1877 г. се сформира отрядът под командването на ген. Карцов. Руските войски идват в Троян на 3 януари 1878 г. На следващия ден, подпомогнати от водачи от Троянско, те щурмуват непристъпния, покрит с дълбоки преспи Балкан. На 7 януари проходът е превзет. Троян е вече свободен град. Акцент в експозицията са макетите на емблематични за Възраждането обществени сгради.

  • Работно време:
  • Април - Октомври: 9 – 17 часа, без почивен ден
    Ноември - Март: понеделник - петък 9 - 17 часа, събота 10 – 15 часа, неделя с предварителна заявка за групи

  • За контакти:
  • тел: 0670/62062 – директор тел: 0670/62063 – уредници адрес: гр. Троян, пл. ”Възраждане” 1 е-mail: mnhzpi_troyan@abv.bg

  • Още снимки:
  • Коментари (0)

    Още за

    Туристическо бюро

    Град Троян 5600
    ул. "Васил Левски" 133 тел/факс: 0670/60964
    gsm: 0889719941
    infotroyan@yahoo.com

    Растителен свят


    Още растения

    Снимки от Троян


    Още снимки

     Начало | Туризъм | Връзки | Карта на сайта
       Туризъм в община Троян www.Troyan-BG.com © 2004 - 2017г.