Възникнал като попътно долинно-проходно селище, Троян е разположен в едно значително долинно разширение на река Бели Осъм сред обрасли с хубави гори хълмове и планински разклонения. Всеки, който поне веднъж е имал възможността да посети Троян, остава завинаги пленен от природата на града, от гостоприемните му граждани, от забележителностите в неговата околност. Троян е изходен пункт за всички летовища и туристически обекти в Троянско. Асвалтиран път през троянския проход води към Подбалканските полета. На 22 км от града по този проход се намира туристическото селище Беклемето - едно прекрасно високопланинско летовище. Троян е последна жп гара на линията Свищов - Левски - Ловеч - Троян. Град Троян и Троянският край са разположени почти в центъра на България, на север от Троянско - Калоферския дял на Стара планина. Средната надморска височина на града е 430 м. Троян е средище на едноименна община, в която влизат 140 населени места с население от 30 000 души.
Климатът на Троян е едно щастливо съчетание, поради малката му надморска височина и близостта му до най-високите части на Средна Стара планина, от този на Дунавска Българиа и на дъждовна Стара планина. Средния валеж е 761 м.м. и е значително по-голям от средния за страната. Годишно има 103 валежни дни, снеговалежни 26 и градоносни 2. Пролетта е дъждовна, но дъждове не липсват и през август, а слънцегреенето е изобилно от май до ноември. В града почти липсват мъгли. Общо климатът се характеризира с дъждовна пролет, горещо лято, слънчева есен и сравнително мека и приятна зима.
Географските условия са много благоприятни. На първо място по значение е река Бели Осъм по която се води Троянския проход за Пловдив, от където града е получил името си. Пътят през Троянския проход е още от римско време и е бил от голямо значение за Римската империя. От съществена важност са хубавите заравнени ридове, които дават условия за развитието на земеделието. Днес град Троян се развива като стопански, културен и административен център. Възникването на Троян се отнася към началото на 15 век. Голяма част от българското население при идването на турски пълчища не е успяло да се оттегли зад река Дунав или да избяга към Сърбия и се заселва в планинските краища и основават нови селища.
Коментари (0)
