Троянци слагат началото на организиран турестически живот още от 10-те години на XX век. Почти всички околни местности на града са свързани с територията на Троянския край. Неговото население винаги е ценяло красотата на родната природа и от десетки години насам популяризира тази красота из цялата страна. Още през 1920 г. са маркирани пътеките за Амбарица, от Бели Осъм през Падалото за Козя Стена и от Зелениковец за Пещта. Първите чуждестранни туристи в Троян идват от Германия през 1921 г.

На запад от града се издига залесеният с иглолистни гори конусообразен хълм Турлата, който в римско време е служил за наблюдателница на пътя, минаващ по долината на Бели Осъм. На север от града е височината Калето (Белиш), от която се открива прекрасна гледка на юг към Стара планина. Името на височината е свързано с падането на България под турско робство, когато тук е съществувала крепост, чиито бранители храбро се защитавали месеци наред, а след това измамени, те били изпосечени долу в Червянската лъка. На изток от града е хълмът Къпинчо, а под него от изток - долината на р. Попешка.