Троянският край е един от богатите горски райони на нашата страна. С гори са покрити почти изцяло северните склонове на Троянска планина и Предбалкана. Богатството на гори е причина за добре развитата дърводобивна и дървообработваща промишленост. Най-голямо разпространение в по-ниските места имат дъбът, габърът, ясенът, тополата, а над 800 метра височина - буковите гори. От 1500 метра височина нагоре се срещат предимно елата, бялата мура, смърчът, а най-високо - клекът и боровинките. Билото на планината е заето от тучни пасища. В троянско виреят много билки и лекарствени треви. Голямо разпространение имат растения като лудо биле, маточина, чимирика, червен и жълт кантарион, равнец, иглика, минзухар, здравец и теменуга. По склоновете на върховете виреят високопланински растения като плаун и различни лишеи. По високопланинските поляни се срещат многогодишни храсти, малини, къпини и боровинки, а в сенчестите дълбоки долове - зеленика. Част от растенията са включени в Червената книга на българия - 79 редки и 13 застрашени от изчезване видове. Близо 48 вида са защитени от българските закони.

Особено известен е Троянския край със своите животни. Той е любимо място за ловците от цялата страна. Бистрите води на реките и потоците са място за ловуване на вкусна планинска пъстърва. Чести са случаите турист, бродещ из гъстите гори и ливади, да срещне стадо сърни, диви котки или катерици, а по непристъпните склонове - диви кози и елени. Някои от характерните животински видове са кафявата мечка, вълкът, благородния елен. От птиците по-интересни са бекасите, яребиците, скалният и кръстатия орел, уралската улулица, соколът скитник и врабчовата кукумявка. Някои от животинските видове можете да видите в изложбата на Природонаучния музей в с. Черни Осъм.

Коментари (0)