На десетина километра югоизточно от живописния възрожденски град Троян е закътано едно от огнищата на българщината - Троянският манастир. Неизвестен българин, монах от Атонския манастир в Света Гора, основава около 1600 г. малка дървена църква и няколко тесни жилища за отшелници. В непрогледната тъма на робството набира сили българското Възраждане. В началото на XIX в. манастирът се замогва. Започва преустройство и ново изграждане. На мястото на старите постройки майстор Константин от Пещера създава художествен архитектурен ансамбъл във възрожденски дух. На северния корниз на църквата вместо друг документ строителят ни оставя каменния си портрет - маска. В сегашния си вид стенописите и иконите са дело на забележителния възрожденски живописец Захари Христов Зограф, на по малкия му брат - Димитър Зограф и на тревненски майстори.

Изобразявайки в иконите и стенописите българските светци, герои и борци за национална независимост, художниците изразяват националната обособеност и жаждата за свобода на българския народ. Редом с образите на Кирил и Методий, на цар Борис и патриарх Евтимий, посетителят открива и ликовете на Теодосий Търновски, на Иван Рилски, както и на руските светци Борис и Глеб. В прозоречните ниши на църквата заедно със собствения си образ, реалистично, с художествена завършеност и етнографска точност, Захари Зограф е оставил за поколенията образите на ктиторите на манастира. Като прибавим към това и вещата дърворезба на иконостаса в църквата, печатницата за щампи и манастирското училище от 1869 г., извикало изумлението на австрийския пътешественик и художник Феликс Каниц, ще разберем изключителната роля, която е играл манастирът през Възраждането. В годините на национално-освободителната борба тук е замръквал неведнъж и Апостола на свободата - Васил Левски. Тук той основава революционен комитет, начело на който застава игуменът хаджи Макарий. Днес хилядите посетители на манастира прекланят глава пред прояви на българския национален дух, които тук се чувстват по особен начин и с особена сила, благоговеят пред красотата - родена от ръцете на възрожденските ни майстори, заживяват с хармонията и самобитността на архитектурните ансамбли и се усещат уверени в бъдещето на един народ - свободен и дръзновен.

Коментари (2)