Църквата е построена през 1835 г.,а е осветена на 14 октомври същата година. Тя се стреми да сее любов срещу омразата, която ни обладава. Богослужението се стреми да ни издигне от земното и да ни отправи към възвишеното, красивото - Бога. През 1877 г. били опожарени много български селища. Същата печална участ споходила и нашия малък градец. Той бил изгорен до основи от ръцете на освирепелия башибозук. Останали да стърчат тук-там няколко сгради, оцелели от огнената стихия. Останали също църквата и жълтото училище, но не се забажил и денят, в който и училището било изгорено. Но църквата останала, тъй като каменните стени са дебели 1,60 м. Всички дървени части обаче - светия престол, иконостасите на олтара, които били изработени от бащата на поп Константин от Трявна, владишкия трон - всичко изгоряло. Изгоряли също църковните книги и много летописни бележки, старинни ръкописи. В опустошението участвали турци от с. Добродан, които съборили покрива и колоните на църквата, но камъка останал.

В църквата съществувало женско отделение. На жените им било забранено да ходят където и да било в църквата извън тяхното отделение. Мъжете били с бръснати глави, като само на жърха на главите имали кичур коса.

Коментари (0)