Името на римската крайпътна станция Состра е отбелязано върху така наречената `Певтингерова карта` от края на IV век. Станцията, крепостта и прилежащите съоражения са разположени на пътя Ескус - Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад радицес (м. `Попина лъка` - източно от с. Бели Осъм, Троянско). Станцията се среща в западноевропейски карти от XVII до XVIII в. Станцията Состра е отбелязана на римската пътна карта `Tabula Peutigeriana`. Любопитно е, че освен традиционното пътно разклонение от Мелта за Никополис върху картата се забелязва отчетливо пътната връзка между големия римски град и Состра, а от там и продължението за Филипополис. Това се смята за логично продължение на антично разклонение от Состра в посока днешните села Добродан - Врабево - долината на река Видима - Севлиево, а от там и на село Никюп. Хипотезата за това разклонение се подкрепят от характера на удобния за преминаване планинския терен и концентрацията на археологически паметници (новооткритите селища и укрепления) от римската епоха. Името на станцията Сострапроизхожда от старогръцките думи xwstra, xwstron (връзка, превръзка, пояс). По този начин името Состра илюстрира географското и стратегическо място на античния комплекс от крайпътна станция, крепост и прилежащи съоражения в долината на река Азмус (река Осъм). За пъри път Состра е е локализирана в околностите на село Ломец от унгарския пътешественик и историк Феликс Каниц. При едно от своите преминавания на Стара планина, от Ловеч през Троян - Ново село (гр. Априлци) - Русалийския проход за Казанлъшкото поле, Каниц подробно описва руините на `някакъв град`, разположен до село Ломец. Пътешественикът отбелязва, че `ключът` на този град е бил една стара крепост, която сигурно е охранявала горното течение на река Осъм, заедно с една друга на отвъдния бряг при възвишението край Добродан (село разположено югоизточно от Ломец на другия бряг на река Осъм със средновековна крепост).

Коментари (0)